Няколко интересни момента от популярните дневници на Самюъл Пийпс
Самюъл Пийпс започва дневниците си на 1 януари 1660 година, като поддържа записи до 1669 година, когато стопира от боязън, че писането на слаба светлина ще навреди на зрението му. Страховете му са неоснователни, само че мистериозно той в никакъв случай не се връща към заниманието си. Морски админ, който се издига до основен секретар на комисията на адмиралтейството, Пийпс оказва помощ да се внесе значим нов професионализъм в Кралския флот. Но това не е всичко, което прави…
На рождения си ден през 1669 година той води жена си и прислужниците си в Уестминстърското абатство, с цел да им покаже гробниците. Отвореният ковчег на Катрин дьо Валоа (кралица на Хенри V) е наличен за обществеността и Пийпс успява да прегледа мумифицираните й остатъци.
Тялото на кралица Катрин лежи там от времето на Хенри VII, когато параклисът, където е била заровена, е опустошен. Предполага се, че Хенри е наредил нейният монумент да бъде погубен, с цел да се дистанцира от родословието си (бащата на Хенри VII, Едмънд, е бил най-големият наследник на вероятно противозаконен съюз сред Катрин дьо Валоа и Оуен Тюдор).
Пийпс ни споделя: „ Целунах устата й, давайки си сметка, че целунах кралица – че на рождения ми ден, на 36 години, за първи път целунах кралица. “ Днес това държание може да ни се стори необичайно, само че целуването на светиня през 17 век нормално е знак на страхопочитание – въпреки Пийпс да го е направил с неочакван възторг.
Пийпс е разпален фен, само че не е мощно впечатлен от гения на известния драматург от 16 и 17 век Уилям Шекспир. Пийпс бързо отхвърля една от най-популярните му пиеси, записвайки в дневника си: „ Видях „ Сън в лятна нощ “, която в никакъв случай не съм виждал преди, нито ще я видя в миналото още веднъж, тъй като е най-безвкусната и смешна пиеса, която съм гледал през живота си. “
Пийпс нарича още „ Дванайсета нощ “ „ глупава пиеса и въобще не обвързвана с името си “ и споделя за „ Хенри VIII “: „ Макар да бях решил да я харесам, пиесата е елементарна и формирано от доста кръпки… на света към този момент няма нищо положително или добре направено. “
Изглежда, че единствената от Шекспировите пиеси, на която Пийпс се радва, е „ Макбет “, която той назовава „ най-отличната пиеса във всички връзки “. Той в действителност я харесва толкоз доста, че я гледа девет пъти и написа: „ Това е една от най-хубавите пиеси за сцена като и показва най-хубавото многообразие от танци и музика, което в миналото съм виждал. “
Септември 1666 година е и Пийпс е в суматоха. Бедствието, известно по-късно като Големият пожар, гълтам Лондон с тревожна скорост. Уплашен, че може да се наложи да изостави най-ценните си движимости в пламъците, той се хвърля на открито и изравя дупка. В нея той слага най-скъпоценното си богатство, което включва освен златото и документите му, само че и огромно колело пармезан.
Може да си помислим, че това е необичайно нещо, само че сиренето за Пийпс е инвестиция. Сирена като това, които биха могли да тежат до 90 кг, се използват като дипломатически подаръци; да вземем за пример през 1556 година папа Павел IV подарява „ осем огромни пармезана “ на кралица Мария.
Рядка и скъпа вносна стока от Италия, пармезанът се употребява спестовно и усилва цената си с напредването на възрастта. Затова сиренето на Пийпс е прекомерно скъпо, с цел да го загуби.
През 1674 година, когато се настанява в Дерби Хаус, Уестминстър, Самюъл Пийпс си гледа лъв. Той му е връчен като дипломатически подарък от Самюел Мартин, британският консул в Алжир, който е женен за една от някогашните любовници на Пийпс Бети Лейн. Пийпс написа на Мартин, с цел да му каже, че лъвът е „ толкоз мирен, колкото сте го изпратили, и е много добра компания “.
Пийпс също по този начин написа за случай през 1661 година, при който е бил извикан в къщата на сър Уилям Батън, с цел да види „ бабуин “, който той счита „ толкоз много за човек… Вярвам, че към този момент схваща доста добре английски; и аз съм на мнение, че може да се научи да приказва или да прави знаци “.
Екзотичните домашни любимци са знак на статус по времето на Пийпс и постоянно се демонстрират на обществеността в Лондонската кула – може би първият градски зоопарк в Англия. Към 1622 година кралската менажерия е дом на орли, пуми, тигри и чакали, както и лъвове и леопарди, които се смятат за знаци на царството. Може би когато става прекомерно огромен за къщата му, лъвът на Пийпс се озова там…
